Мадарският апотеоз на простотията
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Какво да ви разправям – към този момент съвсем всички се изрекоха за Мадарския конник върху българското евро. Едните се почувстваха национално афектирани, тъй като някакъв си конник пробождал българския лев (лъв), а другите не имах вяра на ушите си и или се подиграваха на първите, или доброжелателно се опитваха да им обяснят защо става въпрос. Аз нямаше и да обърна внимание на всичко това, тъй като то едва ли е единствената дивотия, която волно се излива в пространството на интернет, в случай че не беше един от нейните източници. А един от нейните източници беше „ Системата ни убива “ – организацията – острие на митингите, които донесоха „ смяната “, изхвърлиха мутрите от мозъците и сърцата на народа и разтвориха необятните слънчеви автомагистрали към бъдещето. Просто ми направиха усещане грамотността и патоса. И за следващ път си споделих, че съвсем постоянно грамотността и патосът се намират в противоположна съразмерност. Ето какво написали от „ Системата ни убива “:
„ Видяхте ли ви какво евро са ни планували? Стъпкан лъв!
Българският знак, българският лъв...
НАРОДЕ!!!
„ Ако забитото копие в българския Лев/Лъв не ви/ ни вдигне,
не знам какво и се отхвърлям! Никой не ви е отговорен, че предпочитате рахатлъка! “.
Думи на човек, който сякаш (Боже, опази!) за първи път вижда Мадарския конник и не е чувал нищо за него. Ето ги най-умните, най-красивите и единствените стопани на Истината, които през последните години ни демонстрираха по какъв начин би трябвало да наподобява ръководството на една страна. Ето го модерният европейски избор на България!
Онези, които се пробваха търпеливо да обяснят какво съставлява и какво значи Мадарският конник, акцентираха на обстоятелството, че в нашето монетосечене не са се появили никакви нови облици – този скален релеф и до момента през годините е бил на реверса на стотинките (в безусловно същия вид), само че не беше провокирал отвращение и не беше разчетен като посягане върху националната чест на Българина (оня, дето си го знаете).
Види се, това не е проблем. Или по-добре: не се види. Нищо не се види в нашата антична и мъдра страна. Кога, по какъв начин за броени часове Мадарският конник се трансформира от една от дребното безспорни национални полезности, от една от най-силните аргументи за национална горделивост, в инструмент за оскърбление, който следва да бъде жигосан от будната гражданска съвест?
Прободеният лъв бил българският лев в смисъл на валута. Тогава кой е конникът – Тервел или Европейската централна банка? Или пък „ еврогейската “ агитация? Кой следователно е кучето, което подтичва откъм гърба – туреният на хранилка български псевдоелит? Лидерите на публично мнение, които се регистрират на „ Козяк “, българските инфлуенсъри, българските интелектуалци?
Има доста теории. Според „ тракийската “, това е един техен конник, евентуално господ, който се среща на доста релефи. Според „ персийската “ е Дарий Ахеменидски. Има и такава, съгласно която е господ Митра. Но тези теории са несериозни спрямо българските. По-старата от тях е, че е Крум, а по-новата, че е Тервел – св. Тривелий, спасителят на Европа (защо пък върху нашето евро да не е спасителят на Европа, мен ме кефи!). Пък и Тервел е християнин като дядо си. Който не е склонен с това, дано се замисли по какъв начин богохулник става кесар на Византия. Има дори и доктрина, съгласно която това е някакъв загадъчен календар – годината на кучето идвала откъм гърба, конят бил не-знам-какво-си, лъвът бил н’ам-що-си, а пък конникът – нещо трето и четвърто. Въобще, символическа му работа. А пък знаем, че символните системи са деликатна материя.
Въпреки доста теории, умерено можем да се съгласим с това, което е общо сред всички тях – че релефът изобразява държател в неговата божествена глоба. На нас това ни стига. В тази не изключително ясна от модерна позиция комбинация източник на национална горделивост е не лъвът, а Царят, олицетворението на държавната власт, на божествената власт. Победоносният цар, унищожаващ врага даже и тогава, когато оня е с лъвска мощ и популярност. Толкова е елементарно да се проумее, в случай че не беше тази ужасяваща и повсеместна семиотична неначетеност!
Що за тотемизъм? Лъвът не е наш тотем, не произлизаме от него. Той е хералдически знак. В изображението е значим царят, а не животните. Животните са покорени от него и му служат. Те даже не са животни, а знаци на хрумвания, качества и династии. Ако на еврото бяхме поставили св. Георги, за змея ли щяхме да плачем? За змея от великите български национални приказки?
Но нашата тематика не е какво символизира Мадарският конник или какъв брой елементарен (и в същото време арогантен) може да бъде един фейсбук учен. Нашата тематика е за българската световна и цивилизационна принадлежност. Парите са си пари. Те са условни. Те са контракт сред доста хора. Много хора са се разбрали, че някаква единица може да бъде сменена за самун, сирене и така нататък Може да е злато, може да е сол, може да са кожи, облигации или картини от фламандски майстори. Всички тези неща, с изключение може на солта и кожите, нямат лична стойност, а показват цената на нещо друго. Ако искаш да участваш в тази игра, се съгласяваш с всички останали за това кои ще бъдат парите. Може да избереш и горското листо, както избраха голгафричъмците в „ Пътеводител на галактическия стопаджия “. Въпрос на единодушие.
Защо се прави това с Мадарския конник, за какво е тая нервност, за какво са тия референдуми „ за “ и „ срещу “ еврото? Очевидно има групи в обществото, които не желаят в България да се разплащаме с евро (макар че в този момент вършим тъкмо това, единствено дето го назоваваме по различен начин). От своя стана тези групи пък показват и пазят някакви ползи оттатък границите на България. С приемането на еврото ще затвърдим принадлежността си към Запада. Съмнявам се директният интерес на протестиращите срещу това да е толкоз стопански и финансов, колкото идеологически. Очевидно става дума за геополитическо въздействие. България не е страна от подобен диаметър, че да си разреши да води изцяло самостоятелна и ексцентрична външна политика. Днес това не могат да си го разрешат даже Съединените щати и Китай, камо ли пък ние. Следователно би трябвало да се приобщим към някаква по-голяма група от страни и да създадем това на мирогледен, на ценностен принцип. И не на последно място в сходство с материалните си ползи.
Е, щом става дума за това, дайте да помислим, да забележим какво желаеме. Избрахме Запада още през 80-те, тъй като:
• Беше буржоазен, а не социалистически;
• Защото беше богат;
• Защото беше релативно обективен и спазваше разпоредбите, които самичък се беше съгласил да спазва;
• Защото беше свободен. Мен най-малко нищо не ме е привличало повече на запад от свободата на словото, тъй като тя е независимост на съвестта и на личността. Прави ли ме това либерал? Прави ме толкоз, колкото любовта ми към животните и растенията ме прави еколог;
• Защото Западът изповядваше хуманизъм. Колкото и да се изврати Западът в последно време, той в никакъв случай няма да доближи дехуманизацията, на която е способно азиатското мислене. А индивидът, с цел да е човек, самичък по себе си би трябвало да бъде полезност. Скачаме и се съпротивляваме тогава, когато усетим, че това е застрашено. На тази основа са и днешните ни рецензии към Запада – тъй като започваме да го подозираме в левичарска дехуманизация, в тоталитаризъм, а не поради това го избрахме..
Ние не желаеме да напущаме Запада, нито желаеме да го унищожим. Искаме да бъде подобен, че да живеем щастливо в него. Или най-малко умерено. Така че оставете Мадарския конник на мира. Проявете ерудицията си в някоя друга област, където повече ви бива. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Какво да ви разправям – към този момент съвсем всички се изрекоха за Мадарския конник върху българското евро. Едните се почувстваха национално афектирани, тъй като някакъв си конник пробождал българския лев (лъв), а другите не имах вяра на ушите си и или се подиграваха на първите, или доброжелателно се опитваха да им обяснят защо става въпрос. Аз нямаше и да обърна внимание на всичко това, тъй като то едва ли е единствената дивотия, която волно се излива в пространството на интернет, в случай че не беше един от нейните източници. А един от нейните източници беше „ Системата ни убива “ – организацията – острие на митингите, които донесоха „ смяната “, изхвърлиха мутрите от мозъците и сърцата на народа и разтвориха необятните слънчеви автомагистрали към бъдещето. Просто ми направиха усещане грамотността и патоса. И за следващ път си споделих, че съвсем постоянно грамотността и патосът се намират в противоположна съразмерност. Ето какво написали от „ Системата ни убива “:
„ Видяхте ли ви какво евро са ни планували? Стъпкан лъв!
Българският знак, българският лъв...
НАРОДЕ!!!
„ Ако забитото копие в българския Лев/Лъв не ви/ ни вдигне,
не знам какво и се отхвърлям! Никой не ви е отговорен, че предпочитате рахатлъка! “.
Думи на човек, който сякаш (Боже, опази!) за първи път вижда Мадарския конник и не е чувал нищо за него. Ето ги най-умните, най-красивите и единствените стопани на Истината, които през последните години ни демонстрираха по какъв начин би трябвало да наподобява ръководството на една страна. Ето го модерният европейски избор на България!
Онези, които се пробваха търпеливо да обяснят какво съставлява и какво значи Мадарският конник, акцентираха на обстоятелството, че в нашето монетосечене не са се появили никакви нови облици – този скален релеф и до момента през годините е бил на реверса на стотинките (в безусловно същия вид), само че не беше провокирал отвращение и не беше разчетен като посягане върху националната чест на Българина (оня, дето си го знаете).
Види се, това не е проблем. Или по-добре: не се види. Нищо не се види в нашата антична и мъдра страна. Кога, по какъв начин за броени часове Мадарският конник се трансформира от една от дребното безспорни национални полезности, от една от най-силните аргументи за национална горделивост, в инструмент за оскърбление, който следва да бъде жигосан от будната гражданска съвест?
Прободеният лъв бил българският лев в смисъл на валута. Тогава кой е конникът – Тервел или Европейската централна банка? Или пък „ еврогейската “ агитация? Кой следователно е кучето, което подтичва откъм гърба – туреният на хранилка български псевдоелит? Лидерите на публично мнение, които се регистрират на „ Козяк “, българските инфлуенсъри, българските интелектуалци?
Има доста теории. Според „ тракийската “, това е един техен конник, евентуално господ, който се среща на доста релефи. Според „ персийската “ е Дарий Ахеменидски. Има и такава, съгласно която е господ Митра. Но тези теории са несериозни спрямо българските. По-старата от тях е, че е Крум, а по-новата, че е Тервел – св. Тривелий, спасителят на Европа (защо пък върху нашето евро да не е спасителят на Европа, мен ме кефи!). Пък и Тервел е християнин като дядо си. Който не е склонен с това, дано се замисли по какъв начин богохулник става кесар на Византия. Има дори и доктрина, съгласно която това е някакъв загадъчен календар – годината на кучето идвала откъм гърба, конят бил не-знам-какво-си, лъвът бил н’ам-що-си, а пък конникът – нещо трето и четвърто. Въобще, символическа му работа. А пък знаем, че символните системи са деликатна материя.
Въпреки доста теории, умерено можем да се съгласим с това, което е общо сред всички тях – че релефът изобразява държател в неговата божествена глоба. На нас това ни стига. В тази не изключително ясна от модерна позиция комбинация източник на национална горделивост е не лъвът, а Царят, олицетворението на държавната власт, на божествената власт. Победоносният цар, унищожаващ врага даже и тогава, когато оня е с лъвска мощ и популярност. Толкова е елементарно да се проумее, в случай че не беше тази ужасяваща и повсеместна семиотична неначетеност!
Що за тотемизъм? Лъвът не е наш тотем, не произлизаме от него. Той е хералдически знак. В изображението е значим царят, а не животните. Животните са покорени от него и му служат. Те даже не са животни, а знаци на хрумвания, качества и династии. Ако на еврото бяхме поставили св. Георги, за змея ли щяхме да плачем? За змея от великите български национални приказки?
Но нашата тематика не е какво символизира Мадарският конник или какъв брой елементарен (и в същото време арогантен) може да бъде един фейсбук учен. Нашата тематика е за българската световна и цивилизационна принадлежност. Парите са си пари. Те са условни. Те са контракт сред доста хора. Много хора са се разбрали, че някаква единица може да бъде сменена за самун, сирене и така нататък Може да е злато, може да е сол, може да са кожи, облигации или картини от фламандски майстори. Всички тези неща, с изключение може на солта и кожите, нямат лична стойност, а показват цената на нещо друго. Ако искаш да участваш в тази игра, се съгласяваш с всички останали за това кои ще бъдат парите. Може да избереш и горското листо, както избраха голгафричъмците в „ Пътеводител на галактическия стопаджия “. Въпрос на единодушие.
Защо се прави това с Мадарския конник, за какво е тая нервност, за какво са тия референдуми „ за “ и „ срещу “ еврото? Очевидно има групи в обществото, които не желаят в България да се разплащаме с евро (макар че в този момент вършим тъкмо това, единствено дето го назоваваме по различен начин). От своя стана тези групи пък показват и пазят някакви ползи оттатък границите на България. С приемането на еврото ще затвърдим принадлежността си към Запада. Съмнявам се директният интерес на протестиращите срещу това да е толкоз стопански и финансов, колкото идеологически. Очевидно става дума за геополитическо въздействие. България не е страна от подобен диаметър, че да си разреши да води изцяло самостоятелна и ексцентрична външна политика. Днес това не могат да си го разрешат даже Съединените щати и Китай, камо ли пък ние. Следователно би трябвало да се приобщим към някаква по-голяма група от страни и да създадем това на мирогледен, на ценностен принцип. И не на последно място в сходство с материалните си ползи.
Е, щом става дума за това, дайте да помислим, да забележим какво желаеме. Избрахме Запада още през 80-те, тъй като:
• Беше буржоазен, а не социалистически;
• Защото беше богат;
• Защото беше релативно обективен и спазваше разпоредбите, които самичък се беше съгласил да спазва;
• Защото беше свободен. Мен най-малко нищо не ме е привличало повече на запад от свободата на словото, тъй като тя е независимост на съвестта и на личността. Прави ли ме това либерал? Прави ме толкоз, колкото любовта ми към животните и растенията ме прави еколог;
• Защото Западът изповядваше хуманизъм. Колкото и да се изврати Западът в последно време, той в никакъв случай няма да доближи дехуманизацията, на която е способно азиатското мислене. А индивидът, с цел да е човек, самичък по себе си би трябвало да бъде полезност. Скачаме и се съпротивляваме тогава, когато усетим, че това е застрашено. На тази основа са и днешните ни рецензии към Запада – тъй като започваме да го подозираме в левичарска дехуманизация, в тоталитаризъм, а не поради това го избрахме..
Ние не желаеме да напущаме Запада, нито желаеме да го унищожим. Искаме да бъде подобен, че да живеем щастливо в него. Или най-малко умерено. Така че оставете Мадарския конник на мира. Проявете ерудицията си в някоя друга област, където повече ви бива. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ